Щитовидна жлеза и хранене

Грижата за всеки орган е грижа за цялостното ни здраве.

Щитовидната жлеза е малък орган, разположен в предната част на шията, но има огромно значение за човешкия организъм. Тя синтезира хормоните трийодтиронин (T3) и тироксин (T4), които играят ключова роля за растежа и развитието, влияят върху работата на сърцето и сърдечно-съдовата система, както и върху обмяната на веществата.

Заболяванията на щитовидната жлеза са чести. Намалената функция на жлезата, наречена хипотиреоидизъм, се среща при 2.2–6.3% от населението, а повишената функция – хипертиреоидизъм – при 0.8–3.7% от хората. Честотата на тиреоидита на Хашимото в Европа варира между 5% и 10% от общото население. Възли в щитовидната жлеза с размер над 5 мм се установяват при 24.4% от българите.

Храненето е един от най-важните фактори на средата, които влияят върху функцията на щитовидната жлеза. Чрез храната организмът получава необходимите микроелементи за синтеза на хормони и поддържане на нормалната имунна функция.

Йод

Йодът е есенциален микроелемент за синтеза на тиреоидните хормони, тъй като е част от тяхната структура. При недостиг на йод синтезът на хормони намалява, което води до повишено отделяне на тиреостимулиращ хормон (TSH) от хипофизата и последващо уголемяване на щитовидната жлеза.

Йодният дефицит по време на бременност може да доведе до нарушения в умственото и физическото развитие на плода, както и до повишен риск от спонтанни аборти.

Прекомерният прием на йод също може да има неблагоприятен ефект върху функцията на щитовидната жлеза. Високите дози често предизвикват временно потискане на синтеза на тиреоидни хормони, а хроничният прекомерен прием може да доведе до йод-индуциран хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм, особено при хора с предшестващи заболявания на жлезата. Поради тази причина не се препоръчва приемът на хранителни добавки с водорасли и високо съдържание на йод без лекарска консултация.

Йодирането на готварската сол се счита за най-ефективния метод за осигуряване на достатъчен прием на йод в населението.

По-нови проучвания и доклади на Световната здравна организация (СЗО) показват, че лек до умерен йоден дефицит отново се наблюдава в Европа и България. Сред основните причини се посочват нарастващата популярност на алтернативни видове сол (розова хималайска, морска, каменна), които не са йодирани, както и намалената консумация на млечни продукти и преработени храни, съдържащи йодирана сол3.

Селен

Селенът е друг изключително важен микроелемент за нормалната функция на щитовидната жлеза. Той участва в действието на ензими, необходими за синтеза и активирането на тиреоидните хормони.

Дефицитът на селен е свързан с различни нарушения на щитовидната жлеза, включително хипотиреоидизъм, субклиничен хипотиреоидизъм и автоимунни заболявания като тиреоидит на Хашимото и Базедова болест.

Проучвания показват, че приемът на селен може да доведе до леко намаляване на нивата на TSH и анти-TPO антителата при пациенти с нормална функция на щитовидната жлеза или със субклиничен хипотиреоидизъм, които не получават хормонозаместителна терапия.

Хранителни източници на селен:

• Ядки и семена: бразилски орех, слънчогледови семки, чия, сусам;
• Риба и морски дарове: риба тон, сьомга, скариди, стриди;
• Месо и птици: пуешко месо, пилешко филе, телешки черен дроб, свинско месо;
• Млечни продукти: твърди сирена, извара, кисело мляко;
• Яйца;
• Зърнени и бобови храни: овесени ядки, кафяв ориз, леща, пълнозърнест хляб.

Желязо

Желязото е третият ключов микроелемент, необходим за нормалното производство на тиреоидни хормони. При негов дефицит клетките стават по-малко чувствителни към действието на тези хормони.

Железният дефицит и анемията често са свързани с хипотиреоидизма. От своя страна, при наличие на хипотиреоидизъм може да бъде нарушена абсорбцията на желязо в стомашно-чревния тракт, което обяснява честото съчетание на двете състояния.

Хранителни източници на желязо:

Животински източници (по-добра усвояемост):

• черен дроб;
• червени меса (телешко, агнешко);
• птиче месо, особено пуешко;
• риба и морски дарове.

‍
Растителни източници:

• бобови култури;
• ядки и семена;
• листни зеленчуци (спанак, лапад, коприва, броколи);
• овесени ядки, киноа, елда.

Витамин D

Витамин D е мощен модулатор на имунната система. Той може да намали нивата на антителата срещу щитовидната жлеза – анти-TPO и ТАТ. Поддържането на оптимални нива на витамин D се препоръчва при пациенти с тиреоидит на Хашимото.

Цинк

Цинкът (Zn) участва в генната регулация и в множество ензими, важни за синтеза и метаболизма на тиреоидните хормони. Освен това има силно антиоксидантно действие и може да намали автоимунното възпаление и увреждането на жлезата.

Храни, богати на цинк:

• стриди и риба;
• бобови растения;
• ядки;
• червено месо;
• пълнозърнести храни.

Магнезий

Магнезият (Mg) подпомага действието на хормоните на щитовидната жлеза и има противовъзпалителен ефект.

Източници на магнезий:

• листни зелени зеленчуци;
• бобови растения;
• ядки и семена;
• мляко;
• пълнозърнести храни.

Други важни хранителни вещества

Витамин А и витамин B12 също са важни за нормалната функция на щитовидната жлеза и трябва да присъстват в достатъчни количества в храната.

Омега-3 мастните киселини имат силно противовъзпалително действие и подпомагат клетъчния отговор към тиреоидните хормони.

Белтъците, особено богатите на L-тирозин, са важни за изграждането на тиреоидните хормони, тъй като L-тирозинът е тяхна белтъчна основа.

Храни, богати на L-тирозин:

• пуешко и пилешко месо;
• риба;
• яйца;
• извара;
• тиквени семки;
• банани.

Гойтрогени – трябва ли да се избягват?

Съществуват естествени съединения в някои храни, наречени гойтрогени, които могат да намалят усвояването на йод и да повлияят функцията на щитовидната жлеза, но това се наблюдава основно при консумация на много големи количества сурови продукти.

Такива храни са:

• броколи;
• карфиол;
• зеле;
• брюкселско зеле;
• кейл;
• сурова соя;
• просо.

Термичната обработка (варене, печене, готвене на пара) значително намалява или напълно неутрализира действието на гойтрогените.

Заключение

Храненето може значително да подпомогне функцията на щитовидната жлеза и да бъде важна част от профилактиката и лечението на тиреоидните заболявания. Балансираният прием на основни микроелементи, витамини и качествени белтъци е съществена част от грижата за здравето ни.

Изготвил материала: д-р Стелла Йорданова, ендокринолог

Библиография

1. Борисова АМ и съавт. Епидемиология на ендокринните заболявания в България 2006–2012 г.

2. Vargas-Uricoechea H. et al. A Scoping Review on the Prevalence of Hashimoto’s Thyroiditis and the Possible Associated Factors.

3. Stfeva et al. Endocrine Abstracts. The neonatal TSH screening as an indicator of the iodine status in newborns in Bulgaria: actual data 2021–2024.

4. Shulhai AM, Rotondo R, Petraroli M, Patianna V, Predieri B, Iughetti L, Esposito S, Street ME. The Role of Nutrition on Thyroid Function. Nutrients. 2024;16(15):2496.