Щитовидна жлеза и хранене

Грижата за всеки орган е грижа за цялостното низдраве.

Щитовидната жлеза е малък орган, разположен впредната част на шията, но има огромно значение за човешкия организъм. Тясинтезира хормоните трийодтиронин (T3) и тироксин (T4), които играят ключовароля за растежа и развитието, влияят върху работата на сърцето исърдечно-съдовата система, както и върху обмяната на веществата.

Заболяванията на щитовидната жлеза са чести.Намалената функция на жлезата, наречена хипотиреоидизъм, се среща при2.2–6.3% от населението, а повишената функция – хипертиреоидизъм – при0.8–3.7% от хората¹. Честотата на тиреоидита на Хашимото в Европа варира между5% и 10% от общото население². Възли в щитовидната жлеза с размер над 5 мм сеустановяват при 24.4% от българите¹.

Храненето е един от най-важните фактори насредата, които влияят върху функцията на щитовидната жлеза. Чрез хранатаорганизмът получава необходимите микроелементи за синтеза на хормони иподдържане на нормалната имунна функция.

Йод

Йодът е есенциален микроелемент за синтеза натиреоидните хормони, тъй като е част от тяхната структура. При недостиг на йодсинтезът на хормони намалява, което води до повишено отделяне натиреостимулиращ хормон (TSH) от хипофизата и последващо уголемяване нащитовидната жлеза.

Йодният дефицит по време на бременност може дадоведе до нарушения в умственото и физическото развитие на плода, както и доповишен риск от спонтанни аборти.

Прекомерният прием на йод също може да иманеблагоприятен ефект върху функцията на щитовидната жлеза. Високите дози честопредизвикват временно потискане на синтеза на тиреоидни хормони, а хроничниятпрекомерен прием може да доведе до йод-индуциран хипертиреоидизъм илихипотиреоидизъм, особено при хора с предшестващи заболявания на жлезата. Порадитази причина не се препоръчва приемът на хранителни добавки с водорасли ивисоко съдържание на йод без лекарска консултация.

Йодирането на готварската сол се счита занай-ефективния метод за осигуряване на достатъчен прием на йод в населението.

По-нови проучвания и доклади на Световнатаздравна организация (СЗО) показват, че лек до умерен йоден дефицит отново сенаблюдава в Европа и България. Сред основните причини се посочват нарастващатапопулярност на алтернативни видове сол (розова хималайска, морска, каменна),които не са йодирани, както и намалената консумация на млечни продукти ипреработени храни, съдържащи йодирана сол³.

Селен

Селенът е друг изключително важен микроелемент занормалната функция на щитовидната жлеза. Той участва в действието на ензими,необходими за синтеза и активирането на тиреоидните хормони.

Дефицитът на селен е свързан с различни нарушенияна щитовидната жлеза, включително хипотиреоидизъм, субклиничен хипотиреоидизъми автоимунни заболявания като тиреоидит на Хашимото и Базедова болест.

Проучвания показват, че приемът на селен може дадоведе до леко намаляване на нивата на TSH и анти-TPO антителата при пациенти снормална функция на щитовидната жлеза или със субклиничен хипотиреоидизъм,които не получават хормонозаместителна терапия.

Хранителни източници на селен:

• Ядки и     семена: бразилски орех, слънчогледови семки, чия,     сусам;
• Риба и     морски дарове: риба тон, сьомга, скариди, стриди;
• Месо и     птици: пуешко месо, пилешко филе, телешки черен     дроб, свинско месо;
• Млечни     продукти: твърди сирена, извара, кисело мляко;
• Яйца;
• Зърнени и     бобови храни: овесени ядки, кафяв ориз, леща,     пълнозърнест хляб.

Желязо

Желязото е третият ключов микроелемент, необходимза нормалното производство на тиреоидни хормони. При негов дефицит клеткитестават по-малко чувствителни към действието на тези хормони.

Железният дефицит и анемията често са свързани схипотиреоидизма. От своя страна, при наличие на хипотиреоидизъм може да бъденарушена абсорбцията на желязо в стомашно-чревния тракт, което обяснява честотосъчетание на двете състояния.

Хранителни източници на желязо:

Животински източници (по-добра усвояемост):

• черен     дроб;
• червени     меса (телешко, агнешко);
• птиче     месо, особено пуешко;
• риба и     морски дарове.

Растителни източници:

• бобови     култури;
• ядки и     семена;
• листни     зеленчуци (спанак, лапад, коприва, броколи);
• овесени     ядки, киноа, елда.

Витамин D

Витамин D е мощен модулатор на имунната система.Той може да намали нивата на антителата срещу щитовидната жлеза – анти-TPO иТАТ. Поддържането на оптимални нива на витамин D се препоръчва при пациенти стиреоидит на Хашимото.

Цинк

Цинкът (Zn) участва в генната регулация и вмножество ензими, важни за синтеза и метаболизма на тиреоидните хормони. Освентова има силно антиоксидантно действие и може да намали автоимунното възпалениеи увреждането на жлезата.

Храни, богати на цинк:

• стриди и     риба;
• бобови     растения;
• ядки;
• червено     месо;
• пълнозърнести     храни.

Магнезий

Магнезият (Mg) подпомага действието на хормонитена щитовидната жлеза и има противовъзпалителен ефект.

Източници на магнезий:

• листни     зелени зеленчуци;
• бобови     растения;
• ядки и     семена;
• мляко;
• пълнозърнести     храни.

Други важнихранителни вещества

Витамин А и витамин B12 също са важниза нормалната функция на щитовидната жлеза и трябва да присъстват в достатъчниколичества в храната.

Омега-3 мастните киселини имат силнопротивовъзпалително действие и подпомагат клетъчния отговор към тиреоиднитехормони.

Белтъците, особено богатите на L-тирозин,са важни за изграждането на тиреоидните хормони, тъй като L-тирозинът е тяхнабелтъчна основа.

Храни, богати на L-тирозин:

• пуешко и     пилешко месо;
• риба;
• яйца;
• извара;
• тиквени     семки;
• банани.

Гойтрогени –трябва ли да се избягват?

Съществуват естествени съединения в някои храни,наречени гойтрогени, които могат да намалят усвояването на йод и даповлияят функцията на щитовидната жлеза, но това се наблюдава основно приконсумация на много големи количества сурови продукти.

Такива храни са:

• броколи;
• карфиол;
• зеле;
• брюкселско     зеле;
• кейл;
• сурова     соя;
• просо.

Термичната обработка (варене, печене, готвене напара) значително намалява или напълно неутрализира действието на гойтрогените.

Заключение

Храненето може значително да подпомогне функциятана щитовидната жлеза и да бъде важна част от профилактиката и лечението натиреоидните заболявания. Балансираният прием на основни микроелементи, витаминии качествени белтъци е съществена част от грижата за здравето ни.

‍

Изготвил материала: д-р Стелла Йорданова, ендокринолог

Библиография

1. Борисова     АМ и съавт. Епидемиология на ендокринните заболявания в България     2006–2012 г.
2. Vargas-Uricoechea     H. et al. A Scoping Review on the Prevalence of Hashimoto’s Thyroiditis     and the Possible Associated Factors.
3. Stfeva et     al. Endocrine Abstracts. The neonatal TSH screening as an indicator of     the iodine status in newborns in Bulgaria: actual data 2021–2024.
4. Shulhai     AM, Rotondo R, Petraroli M, Patianna V, Predieri B, Iughetti L, Esposito     S, Street ME. The Role of Nutrition on Thyroid Function. Nutrients.     2024;16(15):2496.