Тахикардия - видове, причини и симптоми

Когаускореният пулс е нормален и кога трябва да потърсим причината?
В предходните статии разгледахме предсърдното мъждене и защо навременното диагностициране на нарушенията на сърдечния ритъм е важно. Но не всяко сърцебиене и не всеки ускорен пулс означават предсърдно мъждене.
Всички сме усещали как сърцето започва да бие по-бързо - когато спортуваме, притесняваме се, изпитваме силна емоция или просто се качим бързо по стълбите. В тези ситуации ускоряването на сърдечната честота е нормална реакция на организма.
Съвсем различен е въпросът, когато пулсът внезапно се ускорява в покой, без очевидна причина, когато пристъпите се повтарят или са придружени от задух, замайване, гръден дискомфорт или загуба на съзнание.
Като кардиолог бих поставил акцента върху едно:
Пулс 120 не е диагноза. Важното е защо е 120 и какъв е сърдечният ритъм.
Какво представлява тахикардията?
Под тахикардия разбираме сърдечна честота над 100 удара в минута при възрастен човек в покой.
Но това определение ни казва само колко бързо работи сърцето. Не ни казва защо.
Тахикардията може да бъде нормална физиологична реакция на организма, резултат от друго заболяване или проява на истинско нарушение на сърдечния ритъм - аритмия.
Именно това разграничение е най-важно.
Когато ускореният пулс е нормална реакция
Представете си, че тичате. Мускулите се нуждаят от повече кислород, сърцето трябва да изпомпва повече кръв и пулсът закономерно се ускорява.
Това е синусова тахикардия - електрическият импулс продължава да възниква от нормалния „водач“ на сърдечния ритъм, синусовият възел, но с по-висока честота.
Подобна реакция може да наблюдаваме при:
- Физическо натоварване;
- Силна емоция или стрес;
- Повишена температура;
- Болка;
- Обезводняване;
- Анемия;
- Ниско артериално налягане;
- Повишена функция на щитовидната жлеза;
- Прием на определени медикаменти или стимуланти.
В тези случаи ускореният пулс често е следствие, а не самият проблем.
Затова невинаги трябва да се опитваме просто да „свалим пулса“. Трябва да установим причината, която го е ускорила.
Когато тахикардията е аритмия
Ситуацията е различна, когато ускореният ритъм е резултат от нарушение в образуването или провеждането на електрическите импулси в сърцето.
Според мястото и механизма на възникване разграничаваме различни видове тахиаритмии.
Надкамерни тахикардии
Те възникват от структури над сърдечните камери и включват няколко различни ритъмни нарушения.
Сред тях са:
- Предсърдна тахикардия;
- AV-нодална re-entry тахикардия (AVNRT);
- AV re-entry тахикардия (AVRT) при наличие на допълнителен път на провеждане;
- Предсърдно трептене;
- Други надкамерни тахиаритмии.
Предсърдното мъждене също може да протича с висока камерна честота, но поради неговата честота и клинично значение го разглеждаме отделно.
При някои надкамерни тахикардии пациентът описва много характерна картина:
„Изведнъж сърцето ми започна да бие много бързо, а след известно време също толкова внезапно се успокои.“
Именно внезапното начало и внезапният край на пристъпа могат да бъдат важна част от анамнезата.
Камерна тахикардия
При камерната тахикардия патологичният ритъм възниква в сърдечните камери.
Това е потенциално сериозна аритмия, особено при пациенти със структурно сърдечно заболяване, преживян миокарден инфаркт или нарушена функция на лявата камера.
Камерната тахикардия може да доведе до значително понижаване на артериалното налягане, загуба на съзнание и в определени ситуации да прогресира до животозастрашаващо нарушение на ритъма.
Затова съмнението за камерна тахикардия изисква своевременна медицинска оценка.
Какво можеда провокира ускорен пулс?
Причините са много и не винаги са свързани със заболяване на самото сърце.
Сред тях са:
- Физическо натоварване;
- Стрес и силни емоции;
- Висока температура;
- Обезводняване;
- Анемия;
- Нарушения във функцията на щитовидната жлеза;
- Електролитни нарушения;
- Кофеин и енергийни напитки;
- Никотин;
- Алкохол;
- Някои лекарствени средства;
- Структурни сърдечни заболявания;
- Исхемична болест на сърцето;
- Сърдечна недостатъчност;
- Различни нарушения на сърдечния ритъм.
Точно затова самата стойност на пулса рядко е достатъчна, за да определим причината.
Как усещаме тахикардията?
Различните пациенти описват ускорения ритъм по различен начин.
Най-често чуваме:
„Сърцето ми бие много бързо.“
„Усещам пулса си в гърдите и шията.“
„Прескача и след това започва да бие бързо.“
Могат да се появят още:
- Задух;
- Лесна умора;
- Замайване;
- Чувство за прималяване;
- Гръден дискомфорт;
- Слабост;
- По-рядко - загуба на съзнание.
Интересното е, че интензитетът на симптомите не винаги показва колко сериозна е аритмията. Някои пациенти усещат драматично дори единични екстрасистоли, докато други могат да имат значима тахиаритмия с относително малко оплаквания.
Как установяваме какво всъщност се случва?
Това е може би най-важната част от диагностиката.
Пациентът може много точно да ни каже какво усеща, но за да разберем какъв е ритъмът, трябва да се опитаме да го регистрираме.
Стандартното ЕКГ е изключително информативно, ако тахикардията е налице в момента на изследването.
Но какво се случва, ако пристъпът продължава десет минути веднъж седмично?
Пациентът пристига при кардиолога, правим ЕКГ и виждаме напълно нормален синусов ритъм.
Това не означава, че предходният епизод не е бил аритмия.
При по-чести симптоми може да използваме Холтер ЕКГ. При по-редки епизоди може да бъде необходимо значително по-продължително мониториране на сърдечния ритъм.
Целта е проста:
Да регистрираме сърдечния ритъм именно тогава, когато пациентът има симптоми.
А какво да правим със смарт часовника?
Смарт часовниците и други носими устройства могат да дадат полезна информация – например за необичайно висока сърдечна честота или неправилен ритъм.
Но известието „high heart rate“ не е диагноза „тахикардия“, както и известието за irregular rhythm само по себе си не поставя окончателна медицинска диагноза.
Ако устройството многократно регистрира необичайни стойности, особено когато те съвпадат със симптоми, е разумно данните да бъдат обсъдени с кардиолог.
Кога трябва да се консултираме с кардиолог?
Препоръчително е да потърсите кардиологична оценка, когато:
- Пристъпите на ускорен пулс възникват в покой без ясна причина;
- Започват и приключват внезапно;
- Повтарят се;
- Продължават по-дълго или стават по-чести;
- Са придружени от задух, слабост, замайване или гръден дискомфорт;
- Смарт часовник или друго устройство многократно отчита необичайно висок или неправилен пулс.
Спешна медицинска помощ трябва да бъде потърсена при ускорен пулс, придружен от загуба на съзнание, силна или новопоявила се болка в гърдите, тежък задух или изразено влошаване на общото състояние.
Какво е важно да запомните?
Тахикардията означава ускорена сърдечна честота, а не конкретна диагноза.
Понякога това е напълно нормална реакция на организма. Друг път зад ускорения пулс стои заболяване извън сърцето. А в определени случаи причината е истинска сърдечна аритмия.
Затова, когато епизодите се повтарят, въпросът не трябва да бъде само:
„Колко висок е пулсът ми?“
а:
„Какъв е сърдечният ми ритъм и защо се ускорява?“
Когато тахикардията се появява само за няколко минути
Това е един отчестите диагностични проблеми при пациентите с пароксизмални аритмии.
Когато симптомите се появяват епизодично, стандартното ЕКГ или краткосрочното Холтер мониториране могат да бъдат напълно нормални, ако аритмията не възникне по време на запис.
В Кардио-метаболитен център Haelan можем да извършим цялостна кардиологична оценка и да преценим какъв тип мониториране е най-подходящ според честотата и характера на симптомите.
При определени пациенти една от възможностите е Kardi AI - система за продължително дистанционно проследяване на сърдечния ритъм. По-дългият период на наблюдение дава възможност да се търси връзка между появата на симптомите и регистрирания в същия момент сърдечен ритъм.
Решението за вида и продължителността на мониториране трябва да бъде индивидуално и да се вземе след лекарска преценка.
Кардио-метаболитен център Haelan
Автор: д-р Павел Николов, кардиолог



